пораждат едновременно усещане за певческата дарба на девойката, задушевната й извисеност и за предопределената от тези й качества самотност. Силата и красотата на гласа се подчертават и чрез внушаването на приликата му с широчината и простора на полето: „Той се емна леко и тихо, па полека-лека засили и се залюля на мощни вълни над полето.“

          • началната картина подготвя читателя за случката – крайната картина подготвя читателя за смисъла (посланието) на творбата.

Сърп. Сърпът е режещия агрегат на жътварката. Това е класическа конструкция на подвижен лентов сърп с режещи триъгълни пластини – ножове, и неподвижни противоножове (контраножове) разположени по цялата дължина на платформата. Лентовият сърп се движи в неподвижния гребен, така че при ограниченото движение на сърпа ножовете и противоножовете от гребена, да срязват напълно попадналите там житни стебла.

Тъй като гражданския календар се е местил с времето и се е загубвал по един ден на всеки четири години, този сезон рядко съвпада с днешния календар.

Тъмнееха гъсти ресници, мъртвешки склопени. Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка. Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.

Те се транспортират чрез жива тяга, но за работа разполагат със специална трансмисия, задвижвана от коне, от парен двигател, а по-късно се транспортират от трактор, който ги задвижва чрез дълъг ремък. Дотогава под „жътва“ се разбира само прибирането на житни култури.

        ????   Пейзажът е композиционна рамка (началната и крайната природна картина представят

В българския език, с термина жътварка се обозначава и човешка дейност – това е жена, която жъне със сърп. Под жътвари се разбира група от хора извършващи жътварска дейност - косачи, такива жънещи със сърп или с механизирани средства за жътва, връзващи и превозващи с кола снопове жито.

Фермери имат проблеми с тръжните процедури за земи от ДПФ

          Когато четем Елин-Пелиновите разкази, имаме усещането, че сме зрители, а не читатели. Така е, защото възприемаме героите по същия начин, по който възприемаме хората в действителността – все едно са пред очите ни. Повествователят не направлява възприятието ни.

Той не пояснява и не поучава. Той сякаш гледа с нашето око. Дискретното му присъствие в текста може да се долови в пейзажните описания – те създават представа за отношението му към описваното събитие. Това е друга важна особеност на Елин-Пелиновите разкази.

Основната тема в разказа „По жътва“ на Елин Пелин е човекът и неговото отношение към труда, който може да окрилява, но и да погубва най-ценното – живота.

Горещото и сухо време засилва интереса към отглеждането на рожков

младост. В края на текста природата е пак одухотворена – самотна и съпричастна към страданието и смъртта в човешкия свят.